Всяко трето семейство у нас е от 1 човек, в 79% от домовете няма дете
Най-многолюдни са домовете в Пловдив и в Сливен, там има по над 150 домакинства с по 6 и дори повече деца
Средното българско домакинство се състои от едвам 2,2 души. Това сочат данните от последното броене у нас, извършено през септември 2021 година Огромният размер информация, получен от статистическия институт при преброяването, продължава да се обработва и проучва.
Данните, които демонстрират спада при междинния брой членове на едно българско домакинство, бяха оповестени от Национален статистически институт в сряда.
Преди век междинното българско домакинство се е състояло от 5 члена - това демонстрира преброяването от 1900-ата година. В началото на ХХ век у нас е имало едвам 663 хиляди семейства. А настоящето последно броене открива, че семействата у нас са 2,8 милиона Но те са все по-малобройни.
Твърде огромният брой самотно живеещи у нас въздейства върху новия профил на средностатистическото българско домакинство.
При последното броене се оказва, че хората, които живеят сами, са 35,8% от всички семейства, т.е. всяко трето е едночленно. Този дял се усилва с към 5 процентни пункта спрямо предходното преброяванепрез 2011 година Двучленните семейства са 29,4% от всички, само че техният дял съвсем не се трансформира по отношение на 10 година по-рано.
Делът на едночленните не е отмерено разпределен из страната и не е обвързван с това дали става дума за огромен регионален град или по-малък.
Най-много са самотно живеещите хора в столицата - там едночленните семейства са 42,6% от всички. Но следват Монтана с 37,3%, Варна и Русе с по 36,9%. Най-малко са самотниците в Благоевград - 28,7%, и в Кърджали - 29,7%.
Другият обезпокоителен тренд от позиция на демографията е, че в 78% от българските семейства не живее нито едно дете под 16-годишна възраст. Този % непрестанно се усилва през последните десетилетия. Например през 1985 година единствено в 59,2% от българските семейства не е имало дете.
Най-многолюдни са фамилиите в Сливен и Пловдив. Независимо че и в двете области междинният брой членове на едно домакинство не надминава доста междинния за страната, в тези области има над 150 фамилии с 6 и повече деца и по над 250 фамилии с по пет деца, демонстрират данните.
Сравнително повече, в сравнение с други места в страната, са и семействата с по 4 и с по 3 деца.
В София има единствено 54 семейства, които отглеждат 6 деца, а 71 фамилии имат по пет.
В унисон с наклонността за застаряване на популацията междинната възраст на главата на семейството се е нараснала сред последните двепреброявания.
Главата на семейството е лицето, което се самоопределя за такова. През 2011 година междинната възраст на тези хора е била 53 години и 6 месеца, до момента в който през 2021 година се е повишила до 56 години. В малко над половината от семействата в страната главата на фамилията е стопански деен човек, т.е. не е незает.
Независимо от отрицателните трендове
България не се разграничава значително от индикаторите на Европа във връзка с семействата, демонстрира сравнението с данните на Евростат.
Например 40% от дамите на над 65-годишна възраст в Европейски Съюз живеят сами, както и 20% от мъжете на тази възраст.
В България процентът е съвсем еднакъв на междинния за Европа, повече са самотните възрастни във Франция, Финландия, Унгария и още 10-ина страни.
В Европейски Съюз всяка 10-а стопански дейна жена е сама и без дете
Процентът на дамите и мъжете сред 28- и 49-годишна възраст, живеещи сами и без деца, е надлежно 10,2% и 17,2%. У нас тази статистика към този момент не е толкоз стряскаща
- единствено 4% от дамите и 8,5% от мъжете на тази възраст в България живеят сами и без деца.
Страната ни обаче е на задни позиции във връзка с самостоятелността на младите.
В Европейски Съюз приблизително 11 на 100 от жителите сред 18 и 24 години живеят независимо
В България този дял е единствено 7%.
Рекордьорът е Швеция, където 71,7% от девойките на възраст сред 18 и 24 година живеят независимо, а при момчетата са 81,9%.
Другият феномен в Европейски Съюз, който важи с цялостна мощ и за България, е, че самотно живеещите родители са най-вече дами - те са 6 пъти повече, в сравнение с мъжете.
Средно в европейските страни 6% от дамите сред 25 и 49 година отглеждат сами детето/децата си, до момента в който мъжете в такава обстановка са единствено 1%.
В България съотношението е съвсем същото, единствено че процентът на дамите е 3,4 на 100, а на мъжете - 0,6%.
Швеция се отличава и в това отношение - както в множеството северни страни и там делът на хората, които отглеждат децата си без сътрудник, е относително висок. Само че съотношението сред дамите и мъжете не е чак толкоз огромно - дамите са 8,7%, а мъжете - 4,7%.
Средното българско домакинство се състои от едвам 2,2 души. Това сочат данните от последното броене у нас, извършено през септември 2021 година Огромният размер информация, получен от статистическия институт при преброяването, продължава да се обработва и проучва.
Данните, които демонстрират спада при междинния брой членове на едно българско домакинство, бяха оповестени от Национален статистически институт в сряда.
Преди век междинното българско домакинство се е състояло от 5 члена - това демонстрира преброяването от 1900-ата година. В началото на ХХ век у нас е имало едвам 663 хиляди семейства. А настоящето последно броене открива, че семействата у нас са 2,8 милиона Но те са все по-малобройни.
Твърде огромният брой самотно живеещи у нас въздейства върху новия профил на средностатистическото българско домакинство.
При последното броене се оказва, че хората, които живеят сами, са 35,8% от всички семейства, т.е. всяко трето е едночленно. Този дял се усилва с към 5 процентни пункта спрямо предходното преброяванепрез 2011 година Двучленните семейства са 29,4% от всички, само че техният дял съвсем не се трансформира по отношение на 10 година по-рано.
Делът на едночленните не е отмерено разпределен из страната и не е обвързван с това дали става дума за огромен регионален град или по-малък.
Най-много са самотно живеещите хора в столицата - там едночленните семейства са 42,6% от всички. Но следват Монтана с 37,3%, Варна и Русе с по 36,9%. Най-малко са самотниците в Благоевград - 28,7%, и в Кърджали - 29,7%.
Другият обезпокоителен тренд от позиция на демографията е, че в 78% от българските семейства не живее нито едно дете под 16-годишна възраст. Този % непрестанно се усилва през последните десетилетия. Например през 1985 година единствено в 59,2% от българските семейства не е имало дете.
Най-многолюдни са фамилиите в Сливен и Пловдив. Независимо че и в двете области междинният брой членове на едно домакинство не надминава доста междинния за страната, в тези области има над 150 фамилии с 6 и повече деца и по над 250 фамилии с по пет деца, демонстрират данните.
Сравнително повече, в сравнение с други места в страната, са и семействата с по 4 и с по 3 деца.
В София има единствено 54 семейства, които отглеждат 6 деца, а 71 фамилии имат по пет.
В унисон с наклонността за застаряване на популацията междинната възраст на главата на семейството се е нараснала сред последните двепреброявания.
Главата на семейството е лицето, което се самоопределя за такова. През 2011 година междинната възраст на тези хора е била 53 години и 6 месеца, до момента в който през 2021 година се е повишила до 56 години. В малко над половината от семействата в страната главата на фамилията е стопански деен човек, т.е. не е незает.
Независимо от отрицателните трендове
България не се разграничава значително от индикаторите на Европа във връзка с семействата, демонстрира сравнението с данните на Евростат.
Например 40% от дамите на над 65-годишна възраст в Европейски Съюз живеят сами, както и 20% от мъжете на тази възраст.
В България процентът е съвсем еднакъв на междинния за Европа, повече са самотните възрастни във Франция, Финландия, Унгария и още 10-ина страни.
В Европейски Съюз всяка 10-а стопански дейна жена е сама и без дете
Процентът на дамите и мъжете сред 28- и 49-годишна възраст, живеещи сами и без деца, е надлежно 10,2% и 17,2%. У нас тази статистика към този момент не е толкоз стряскаща
- единствено 4% от дамите и 8,5% от мъжете на тази възраст в България живеят сами и без деца.
Страната ни обаче е на задни позиции във връзка с самостоятелността на младите.
В Европейски Съюз приблизително 11 на 100 от жителите сред 18 и 24 години живеят независимо
В България този дял е единствено 7%.
Рекордьорът е Швеция, където 71,7% от девойките на възраст сред 18 и 24 година живеят независимо, а при момчетата са 81,9%.
Другият феномен в Европейски Съюз, който важи с цялостна мощ и за България, е, че самотно живеещите родители са най-вече дами - те са 6 пъти повече, в сравнение с мъжете.
Средно в европейските страни 6% от дамите сред 25 и 49 година отглеждат сами детето/децата си, до момента в който мъжете в такава обстановка са единствено 1%.
В България съотношението е съвсем същото, единствено че процентът на дамите е 3,4 на 100, а на мъжете - 0,6%.
Швеция се отличава и в това отношение - както в множеството северни страни и там делът на хората, които отглеждат децата си без сътрудник, е относително висок. Само че съотношението сред дамите и мъжете не е чак толкоз огромно - дамите са 8,7%, а мъжете - 4,7%.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ